сряда, 6 април 2016 г.

Стоян Бялков - "Мълчание" и "Охрид" - изпълнява авторът.





Мълчание

Написаното,
в младини,
майка ми -
унищожи.

Наказа ме
да бъда жив,
да пиша днес
шейсет годишен.

Словата ми
тя изгори -
да бъда жив,
но безсловесният
нима е жив?!

Прегърбени,
в мълчание
и днес -
прегърбени -
мълчим!

В едно, с аритмията
на сърцето -
стихът, в аритмия
звучи. -

Кратка памет -
дни еднообразни
подреждат -
кратки строфи -
бедни рими -
болен стих.




ОХРИД

Във Охрид съм
по улица със калдаръм
от Самуиловата крепост слизам.

Еркери и стрехи тежки
пред мен постилат сенки.

Забулено едва, в мъгла
езерото пази свойта синева.

Познала ме, към мен
Се стрелва лястовица.

Тук всичко е познато –
Тук някога съм бил!?

Долавям дъх на биле,
на бяло платно

и – Биляна.

Тук някога съм бил.