Тсс... Мирно!... Тихо!... Махнете се! Аз бързам... твърде съм занят: от ярки слънчеви лъчи аз бич ще оплета да бия тоя свят и на плачът му с смях ще отговоря, и той на мене смейше се така... Ха-ха-ха-ха!
Плачът, смехът на туй стои светът, а дойде смърт и всичко стихва тоз час. Аз също бях умрял... Поднесоха ми яд в същата оная чаша, с която чукаха се с мене! И що, убийци? Що? Решихте да скрийте дирите?... И дека? В земята с мойто тяло... И без срам, лъжци, плакахте ми над гроба! Насмалко що се не дигнах за носовете да докопча вас. Но се оставих... Хай, нека им се радват, рекох, в калта да имат със какво да ровят, да мислят, че аз гния в черната земя... Ха-ха-ха-ха!
А де е гробът? В Африка далечна!... Но пак имал съм чест: хиена ме из ямата изрови. О, тоя звяр е моят първи благодетел; но аз безбожно го излъгах: ръката ми той искаше да лапне, а аз сърцето си подставих... Горкият, в миг отровен там умря. Ха-ха-ха-ха!
Така се хората разплащат: за всякое добро със зло! А хората какво са? Казват, че уж биле творение чудесно на оня, що царува в светлото небе... А ази казвам, че са чада на злото във кромешний ад. Туй казваше и философ един. Той също като мене бе глупец, защото нямаше трохица хляб. Глупец, глупец! Не би той гладувал, да знайше да краде и да убива, да! Ха-ха-ха-ха!
Чудете ми се, че се смея, а то отдавна трябваше да плача... Омразен свят, облян в сълзи!... И Господ сам под облаците плаче: ядосва се, че тоя свят създал. Но полза има ли от тез свети сълзи? Нечистата земя ще ги приеме, а грешниците ще ги тъпчат с крак, дордето станат кал и те сега!... Ха-ха-ха-ха!
Ей, млад войниче, Давор-Небо, теб слънцето ти служи за медал, а облаците твойте дрипави са дрехи... Ех, славен изглед на героите в оставка. Да, после раните и тежките лишенья, нали? Награда превъзходна: на другите медал... Затуй пък лъска тя. Ха-ха-ха-ха!
А разумяхте ли що значи, кога запее препилецът?... Тихо... Той пей, заклина... жените да напуснем, жените стръв опасна. На техний зов ний тичаме, като луди... Така едно море потоците събира и ги изяда, и назад не пуща... Жени, жени! Лукавички създанья, прекрасни, смъртоносни дяволици! Отрова най-ужасна в нашия живот в най-драгоценний вложена съсъд... Любов, любов! Как жадно, страстно се упивах с теб! В едничка твоя капка реки от мед изпивах, едничка твоя капка бе океан отрова. А виждали ли сте вие бурно море как бесней, лудува? Как талазите реват, как ужасна гибел носят? А виждали ли сте буря, тоя ужас, бич световен, нейната игра във мрака? Гръмове, трескавици тътняли ли са над вас? Вам познат ли е страха? Ха-ха-ха-ха!
Едвам узрей плодът, и гледаш – пада... И ти, и ти, земя, узря, хай падай, сгърмоли се! Не мога да те чакам повече... До утре давам срок... Не дойде ли пък края на света, то нищо няма да пожаля: земята аз ще провъртя до огнената ґ среда, барут ще сипя и ще запаля: тогава нека фръкне на възбог!... И аз ще да бъда отмъстен така! Ха-ха-ха-ха!
Патриот е - душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? продава си и душата.
И е добър християнин: не пропуща литургия; но и в черква за туй ходи, че черквата й търговия! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? залага си и жената.
И е човек с добро сърце: не оставя сиромаси; но не той вас, братя, храни, а вий него със трудът си! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? изяда си и месата.