Дядо Стоян чете стихотворението "Елегия" от Христо Ботев

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuI...

[Христо Ботев][СЛОВОТО]

ЕЛЕГИЯ


Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Дядо Стоян рецитира стихотворението "Борба" от Христо Ботев

http://chitanka.info/text/3236-borba
http://litclub.bg/library/bg/botev/po...

БОРБА

Христо Ботев

В тъги, в неволи младост минува, 

кръвта се ядно в жили вълнува, 

погледът мрачен, умът не види 

добро ли, зло ли насреща иде... 

На душа лежат спомени тежки, 

злобна ги памет често повтаря, 

в гърди ни любов, ни капка вяра, 

нито надежда от сън мъртвешки 

да можеш свестен човек събуди! 

Свестните у нас считат за луди, 

глупецът вредом всеки почита: 

"Богат е", казва, пък го не пита 

колко е души изгорил живи, 

сироти колко той е ограбил 

и пред олтарят бога измамил 

с молитви, с клетви, с думи лъжливи. 

И на обществен тоя мъчител 

и поп, и черква с вяра слугуват; 

нему се кланя дивак учител, 

и с вестникарин зайдно мъдруват, 

че страх от бога било начало 

на сяка мъдрост... Туй е казало 

стадо от вълци във овчи кожи, 

камък основен за да положи 

на лъжи свети, а ум човешки 

да скове навек в окови тежки! 

Соломон, тоя тиран развратен, 

отдавна в раят найде запратен, 

със свойте притчи между светците, 

казал е глупост между глупците, 

и нея светът до днес повтаря - 

"Бой се от бога, почитай царя!" 

Свещена глупост! Векове цели 

разум и совест с нея се борят; 

борци са в мъки, в неволи мрели, 

но кажи, що са могли да сторят! 

Светът, привикнал хомот да влачи, 

тиранство и зло и до днес тачи; 

тежка желязна ръка целува, 

лъжливи уста слуша с вяра: 

млъчи, моли се, кога те биять 

кожата ти да одере звярът 

и кръвта да ти змии изпият, 

на бога само ти се надявай: 

"Боже, помилуй - грешен съм азе" 

думай, моли се и твърдо вярвай - 

бог не наказва, когото мрази... 

Тъй върви светът! Лъжа и робство 

на тая пуста земя царува! 

И като залог из род в потомство 

ден и нощ - вечно тук преминува. 

И в това царство кърваво, грешно, 

царство на подлост, разврат и сълзи, 

царство на скърби - зло безконечно! 

кипи борбата и с стъпки бързи 

върви към своят свещени конец... 

Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

---

Стихотворението "Борба" е излязло за пръв път във в. "Дума на българските емигранти" (1871) без последните десет стиха. Цялото е публикувано в "Песни и стихотворения".