Стоян Бялков - "Кредо" - изпълнява авторът

Кредо

Тез стихове не са красиви. –

Това са вопли – стон и вик.

От нас останали погрешка живи.

Мой стих – мой доблестен войник.

Време веч дойде да се явиш наяве.

Със смели думи като със куршуми

да поразяваш хитреци 

ленивци, подлеци!

Все някой да изкаже истината свята,

Болката народна,плачът на земята –

Трябва да се жертва –

Ти бъди таз жертва!

Ти,гдето дълго ги търпя,

Ти,гдето все мълча,

Ти,който си способен,

а стоиш бездомен.

Жадуваше мир и благодат, 

а те зовяха – враг, 

но нека да е ден !

Ти,който желаеш 

дом с много деца,

а кършиш ръце 

да отгледаш две.

Ти бъди таз жертва,

да не бъдат – те!

Ще дойде ден

да се простим

със Светлината,

вовеки на Земята-

вовеки да цъфти живот

и с всеки кълн,

и цвят, и плод

да се възраждаме

отново аз и ти -

приели свойта жертва.


Ако желаете да си купите стихосбирката "БЪЛГАРИЯ Е ТУК" на цена 7 лв. моля пишете на stoyanbyalkov@gmail.com , За количества отстъпки .

Излезе от печат стихосбирката ми : "България е тук"

Стоян Бялков за психоанализа в недалечната история - 09.10.2016

Стоян Бялков : Реализъм - изпълнява авторът

Зов от Стоян Бялков - изпълнява авторът

Стоян Бялков за обстановката 05.04.2016

Стоян Бялков - "Мълчание" и "Охрид" - изпълнява авторът.

Мълчание

Написаното,

в младини,

майка ми -

унищожи.

Наказа ме

да бъда жив,

да пиша днес

шейсет годишен.

Словата ми

тя изгори -

да бъда жив,

но безсловесният

нима е жив?!

Прегърбени,

в мълчание

и днес -

прегърбени -

мълчим!

В едно, с аритмията

на сърцето -

стихът, в аритмия

звучи. -

Кратка памет -

дни еднообразни

подреждат -

кратки строфи -

бедни рими -

болен стих.

ОХРИД

Във Охрид съм

по улица със калдаръм

от Самуиловата крепост слизам.

Еркери и стрехи тежки

пред мен постилат сенки.

Забулено едва, в мъгла

езерото пази свойта синева.

Познала ме, към мен

Се стрелва лястовица.

Тук всичко е познато –

Тук някога съм бил!?

Долавям дъх на биле,

на бяло платно

и – Биляна.

Тук някога съм бил.

Стоян Бялков : Гласът на истината, гласът на мъдростта , гласът на България.

Стоян Бялков: Да бъде - 07.02.2106

Стоян Бялков: Относно турското робство - 07.02.2016

"Обесването на Васил Левски" от Христо Ботев - чете Стоян Бялков -

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Стоян Бялков : Когато става дума за роби 17.01.2016

"Охрид" от Стоян Бялков - чете авторът - 17.01.2016

"Зов" стихотворение от Стоян Бялков - чете авторът 17.01.2016

Дядо Стоян чете "Гладиатор" от Христо Смирненски - 17.01.2016

ГЛАДИАТОР

Спокоен той спря сред арената ширна,

спокоен изправи глава –

гърми там тълпата и глъчка неспирна

отронва неясни слова.

Отляво до входа, в сребриста туника,

робинята малка стои;

по златните къдрици факлите бликат

игриви, златисти струи.

Удари той с меча трикратно по щита,

ехото далеч прозвъни

и ето: тълпата, охолна и сита,

крещи пак от всички страни.

Но странно: от дързост незнайна обзети,

край него се роби тълпят,

захвърля той щита и скръства ръцете

на голата бронзова гръд:

"О, блудни, пияни патриции, пак ли

жадувахте кърви и смърт?

И тази ли вечер разискрени факли

за диви възторзи горят?

Безумци! Стоманен е всеки мой мускул

и меча ми в кръв е кален,

че тая арена не съм я напускал

от никого в бой победен.

Пронизвах аз братя. Все нови и нови!

О, жертви, без име, без брой!

Но таз вечер вие бъдете готови,

аз вас призовавам на бой..."

Сред ужас нечакан, сред паника бурна,

патриции хукнаха в миг,

а вдигна той меча и вихром се втурна

тълпа гладиаторска с вик.

Смутената стража изпречи се с крясък

пред буйната робска вълна;

и мигом обагри се жълтия пясък

със кървави тъмни петна.

Но втурнал се първи, той първи възпре се,

простре се с пронизана гръд;

през трупа му с рев се тълпата понесе,

пробила си шеметно път.

И само робинята спря бледолика:

в кръвта му намокри едва

тя края на своята снежна туника

и тръгна, привела глава.

А там – из града, за разплата желязна

тълпите повел бе Спартак

и бурно ехтеше в нощта златозвездна:

"На крак, братя роби, на крак!"

Стоян Бялков - За проблемите на човечеството. 17.01.2016